На територията на община Родопи се намира едно от най-известните за района села, което се нарича Лилково и следователно е в пределите на област Пловдив. Близо до десния бряг на едноименната река, населеното място е ситуирано във възможно най-хубавата точка – централната част на планината. Летовището Бяла Черква е много близо до селото, а до съседното населено място Ситово го делят едва десет км разстояние. Също така на жителите не се налага да пътуват дълго до втория по големина български град, защото той се намира на 36 км дистанция. По време на османското робство мястото е известно с името Демреджикьой, което буквално се превежда като желязно село. За сегашното му име има легенда, според която в района действала българска чета с предводител Лилко войвода. Хайдушкото сборище на четниците било точно в селото и от там те пазили пътищата, по които минават кервани. Също така нападат търговците, чиито път минава от тук за района на Беломорието.
Постепенно в сегашното село Лилково около войводата започва да се събира цяла група от хора, които са твърдо против установеното управление на византийската власт. Едва когато започват да прииждат и българи и се заселват тук за постоянно, в чест на войводата селото е кръстено на негово име. За образованието тук се знае, че със сигурност съществува от годината на освобождението на страната от османско иго. Възможно е и преди това да е имало училище, но от въпросната година до 1889-та тук се обучават само момчета. Калин Славов от съседното село Ситово пръв поема функциите на учител, който започва да преподава в годината на избухване на Априлското въстание. Той учителства в продължение на три години, а първата сграда, поместила училището, е известна като Стояновата къща. На близко разстояние до църквата през 1880-та се стига до изграждането на първата училищна сграда. След известен период от време, тук е поместена и сградата на кметството. Когато новото училище официално отваря вратите си за местните ученици, за учител отново е ангажиран човек от Ситово. Той се казва Георги Тасков и поне до началото на 60-те години на двадесети век тази сграда остава единствената за училище.
През 1961-ва година в Лилково е напълно завършен строежът на новата сграда за училище. За съжаление само дванадесет години по-късно училището е закрито поради недостатъчно голям брой ученици. По това време последен директор на школото е Коста Папазов. Все пак сградата не спира да функционира напълно, но никога вече не и по старото си предназначение. След затварянето й се превръща в помещение за провеждането на ученически лагери. Следва още едно превъплъщение на постройката, което вече касае пряко съвременните дни. Тогава вече бившата сграда за лагери за ученици е превърната в хотел. Няма данни дали той приема редовно посетители от страната в разгара на туристическия сезон, както и дали към днешна дата работи. Селото е добро за развиването на туризъм именно поради близостта с Родопите, но много от туристите предпочитат по-големите градове, независимо дали са от страната или чужбина. В селото има две забележителности – една културна и една природна.
